01 януари – ВАСИЛЬОВДЕН
На децата са се правили сурвакници от дрянов клон, украсени с боядинаса вълна, прежда и фунди на дървото (остъргва се самото дърво и се боядисва с боя).
Сутринта се прави “бугвала” с късмети. “Буквалата” представлява предварително омесена и опечена погача, украсена ритуално отгоре. Същата се нацепва на малки парчета, след което се разтопява масло в голям тиган и се слага натрошената погачата, сирене, червен пипер и захар. След това се слагат късмети: пара и други – “мандри” – за кошарата, “воро” – за конете, за овцете. Събира се цялото семейство на масата, за да намерят късметите и са се хранели с ръце. Децата тръгват със сурвачките от колиба на колиба да сурвакат:
“Гя ке динами ке ап ола та кала”.
Стопаните им дават орехи, ябълка и някоя пара. Който има наречен курбан го коли за здраве.
ПАГАНА – Мръсни дни.
Започват на 25 декември вечерта
Домакините закриват иконата (кондзма) до Йордановден (Фота).
ЙОРДАНОВДЕН
Домкините вземат иконата и я измивата с чиста вода. Прикадяват цялата колиба и около нея, за да избягат злите духове (пагана).
7 януари – АЙГЯН
Празнуват Янко, Янка. Който има наречен курбан го коли.
17 януари – АЙ АНДОН – празнува Андон
18 януари – АЙ ТАНАШ – празнува Атанас.
Който има наречен курбан го коли.
20 януари – АЙ ТИМНЬОС – празнува Димо.
На този ден не се е работело за здраве и за овцете.
2 февруари – ПАПАНДИ – не се работи.
3 февруари – АЙ ШИМНЬОС
голям празник (варгя гьорти). Бременните жени не са режели дори хляб – чупели са го. Не се работи. Тоз празник се отнася за бременните жени.
МЕСТНИ ЗАГОВЕЗНИ
Задушница е (пшихосавато). Раздава се за починалите. Следващата седмица е заговезни (апокригя) за велик ден. Приготвят се баници със сирене. Булката първа иска прошна от свекъра и свекървата и всички в колибата и целува ръка. След това от малкия към големия всеки иска прошка.
«От ипаман ниро ке алать».
От заговезни три дни, който иска не се хрени и не пие дори вода. Нарича се «Тримеро». В сряда сутринта се приготвя постна погача и ушав и този, който е тримерил раздава на съседите за здраве. Великия пост е 49 дена.
25 март – Вангелзмо (Благовещение)
Не са колели курбани. Яде се риба и празнуват Вангел, Вангелина. Който иска отива на църква и взема причастие. За целия пост се взема един път причастие. От едното причастие до другото трябва да минат 40 дни.
Една седмица преди Великден (неделя) е Вая (Цветница). Ходи се на църква. Правят се венчета и се слагат на мандрито /кошарата/, каливата /колибата/ сто кондзма /иконата/.
09 март (22 март по нов стил) – АЙ САРАНДОС (Св.четиридесет мъченици)
Правят се тиганити (тиганици), сто гастро (на връшник). Редят се и се прави запръжка – „чигарш” и се заливат. Всички ядат.
Сутринта децата вземах хлопки (гдуня) и обикалят колибите, кошарите, за да изгонят злите духове.
Саранда фай саранда пхи
Саранда доши щи пшихи
Саранда фидгя ан исашти
Саранда рахис парти
Еваха то захо
Ке та сас фармакосо.
Подготовка за Великден:
Велики четвъртък – боядисват се яйца. Ако имат да подготвят чеиз или байрак за свадба се започва на този ден. Смятат го за хубав ден. Когато боядисват яйцата боядисват и агнетата, овена, ярето – по челата. Първото червено яйце се слага на иконата (кондзма).
Великден се чака с голяма радост. От балкана слизат в градовете и селата където има църква. Всички вземат причастие (киноня). Когато се връщат оттам се питат:
Киноншис?
Да.
Ки тхрон!
Наши кала!
Правят се баници и се дават червени яйца. На църква ходят момчетата и момичетата, за да се видят.
06 май ГЕРГЬОВДЕН
Всяка колиба (семейство) коли агне и се пече на фурна. Раздава се (Роеван) за здраве. Прави се и чеверме (суфли).
След Гергьовден се приготвя кервана „каравани”. Подстригват се овцете. Тръгва се за балкана. Отбиват се агнетата. При първото доене на овцете вътре в бакър „кардари” се слага зелено стръкче за хубава година.
Петдесет дена след Великден – Пшихосавато (Задушница).
В петък вечерта се раздава жито. Вечерта се меси хляб и се пекат агнета. Сутринта (в събота) се вадят агнетата и хляба и се раздава за починалите. В неделя сутринта се раздава жито за починалите.
24 юни – АЙГЯН МЕ ТА КЛИДОНА (ЕНЬОВДЕН)
Кукувицата спира да пее.
Преди зазаровянае момите отиват и събират „калогяня” – билка еньовче и цветя. Всяко момиче прави връзка и слага пръстен. На едно бакърче се слага венец с цветя и връзките с пръстените се слагат вътре. Бакъра се покрива с червена кърпа и се взима от малко момиче и се слага на главата и се пее до чешмата. Слага се вода – три пъти се изсипва. Третата вода остава. Когато се изсипва, която връзка отиде най-напред тази мома ще се ожени първа. Връщат се от чешмата пеейки и оставят бакъра в средата. Цяла вечер пеят и играят само жени. На 25 юни сутринта обичая се повтаря.
29 юни АЙ АПОСТОЛОС – Празнува Апостол
Постригват се шилетата и който има наречен курбан го коли.
30 юни ДОДЕКА ПОСТОЛИ – Дванайсет апостоли
Голям празник.
20 юли АЙЛЯС – ИЛИНДЕН
Почти всички колят курбан за здраве. Играе се и се пее много.
15 август – ПАНАЯ – БОГОРОДИЦА
От 1-ви до 15-ти август са богородичните пости. На 15-ти сутринта всички отиват на църква с нови дрехи и вземат причастие.
8 септември – ПАНАУЛА – Малка Богородица
Няма пости. Само този който не е постил за Богородица пости и взема причастие.
26 октомври (8 ноември – стар стил) ДИМИТРОВДЕН
Празнуват именниците и който има наречен курбан го коли.
Около тази дата всички стада се проверяват (бройките), а овчарите са пазарени от Гергьовден до Димитровден. И който иска продължава. Правеха се сметките – кехаята дава отчета – разходи и приходи.
Около тази дата се колят прасета. След това се готвят за зимуване (хмадгя). Приблизително 10-15 дена пътуват с кервана за зимуване.
КОЛЕДА
Четиридесет дена са постите до Христов ден. На 13 ноември е Заговезни. Правят се баници. На 06 декември се приготвя риба и “ипсома” – постен курбан, който се раздава за здраве на всички къщи. Този курбан се прави от този който го е нарекъл.
Седемте дена преди Коледа се наричат “Аймодистос”. Също се раздава постно „ипсома”, който го е нарекъл за здраве.
На Бъдни вечер 24 дкември срещу Христовден се приготвят “Христоклура” и “колера” (гевреци).
На 25 декември Христовден децата тръгват да коледуват (Арня качикя). И казват с причача:
“Арня качика
прота ке алога
нфадис гамбри
ке ап ола та кала.”
Стопаните са давали на децата орехи, бонбони, ушав и колера /гевреци/.
Възрастните са се поздравявали с:
“Калос мас ирте и шимирни
Хроня пола
Гя ке динамь.”
След Коледа не са ходели на църква за причастия.
Всяка къща на 25 декември сутринта е правила баница със сирене.